Конкурс за най-добра конспиративна теория

След дъжд корона

8:00
Бенедикт Кошивайер се събуди от оглушителната аларма, която можеше да събуди и слон, а всъщност избави от примката на съня целия седми етаж на блок 17 в Студентски град. Измъкна се някак си изпод юргана и се затътри към банята под изтерзания поглед на съквартиранта му, който имаше лекция чак в 11:00 и събуждането в 8:00 не му беше по вкуса. Бенедикт се погледна в огледалото с вид „Защо точно аз?“, изстиска малко паста за зъби върху четката и започна сутрешната си рутина включваща търкане на зъби, миене на ръце, вайкане “къде са ми слушалките“ и нарамване на раница, чието съдържание не беше променяно вече трета година следване във ФМИ. Зная какво ще си помислите – какво за Бога е това име Бенедикт Кошивайер – историята е записала само, че баща му произлиза от знаен род математици посветили живота си на Коши и Вайерщрас, а майка му била върла защитничка на Линукс и нейния създател – Линус Бенедикт Торвалдс. Синът им поради тази причина нямаше нормално детство – вместо да варят лютеница и да варят буркани, семейството чистеше сървъри, а ваканциите си Бенедикт прекарваше с баба и дядо, които смело можеха да се нарекат набори на Джон Атанасов, когото за тях по онова време е бил просто сина на
бай Марко.

8:30
Нашият герой вече чакаше с неохота подрънкващия в далечината автобус 94, който подозрително за този час не беше толкова пълен – само 120 човека дружно се опитваха да запазят самообладание
и да издържат няколко спирки, преди половината да слязат… на Студентски парк. Естествено Кошивайер си беше намерил утеха в новата песен на новоизгрялата чалга гърла, чието име не знам, защото не слушам чалга – това не знам защо го пиша, нямам представа защо трябва да се оправдавам по този нелеп начин, който дори не намира място в този така интересен разказ.
Както и да е!
С няколко движения тип „мокра връв“ нашият герой се качва в автобуса.

8:55
Всички студентски молитви се раждат на спирка „Семинарията“, след която всеки автобус е анатемосан и сиктирдосан, докато слезлите студенти започват своя път към страната на чудесата – ФМИ. Едната третина от студентите в този факултет не знаеха каква е разликата между тяхната специалност и другите, втората половина знаеше и искаше да се премести, а третата чакаше да си вземе дипломата и да почне да друса плодородното дърво на IT сектора.

9:05
Бенедикт видя дружно пушещи няколко преподаватели пред факултета, сред които бяха познати нему лица като Петър Миленов – преподавателят Broadcast, който се стараеше студентите да бъдат
информирани за всичко случващо се във света чрез селфита – от лекции, семинари, летни сесии, зимни сесии, държавни изпити, екскурзии, вечери, дискотеки, включително и едно коледно парти на преподавателския състав, след което заместник-деканката и един от асистентите се гледат гузно, когато се засекат по коридорите.
С него пиеше своя чай от бергамот студената като зала на Физическия Факултет доцентка Богомолка Богомилова, известна повече като мадам ББ – какво преподаваше тази жена, общо взето никой не
знаеше, но се появяваше във всяка комисия за държавни изпити, където всяваше хаос и безпорядък, непознати дори и за най-опитните магове и специалисти по тъмна материя. Бенедикт се спря при тях да изпуши една цигара, така или иначе първата му лекция беше по Логическо и искаше да бъде спокоен:
– Чу ли за короната? – попита Петър.
– Не знам дали има някой, който да не е чул. – отвърна Богомилова.
– Е, те казват, че ако случаите се увеличат, ще излезем във ваканция до края на месеца. – в този момент Петър се обърна към Бенедикт – Ще трябва да учите на самотек.
– Както сме правили вече три години? – констатира студентът.
– Както ще правите цял живот. – Богомилова изгаси цигарата си – Аз влизам, че и без това трябва да взимам проектор.
– Още ли не са го оправили в 101-ва? – попита Петър.
– Остави, докато се наканят, ще се пенсионирам!
„Дано поне успея да се дипломирам дотогава“ – помисли си Бенедикт, но реши да не вокализира този свой невронен пробег и реши и той да се запъти към „мазата“, където се провеждаше курсът по Логическо.

11:10
За това как са минали два от трите часа Логическо можеше да се съди по още по-изтерзаната физиономия на Бенедикт, както и по зомби движенията, с които се тътреше към кафенето. По коридора обаче той се засече с най-големия си кошмар – Асандър Гремлин. Какво преподаваше той – може би най-черната магия в Хогуортс… пардон – ФМИ! Или пък беше нещо нормално, но той предаваше такова усещане в студентите си – никой не можеше да каже. С колорита си разделяше студентите на две… като Мойсей Червено море – от едната страна му бяха фенове, от друга бяха онези, които искаха да се отърват от злата му харизма. Бенедикт беше от вторите, защото с Гремлин се бяха сдърпали още на първата лекция – странно как от този момент студентът нямаше усещането, че ще задоволи желанието на майка си да работи с Линукс. Проблемът беше, че Гремлин бе толкова силен, че ръководството на ФМИ не можеше да го спре – дори и заместник-декана-душичка Дружелюб Душев – доктор на числената бяла магия.
– Здравейте, колега, как сте? Готвите ли се за другата седмица? – гласът му сякаш призоваваше демони.
– Да кажем, да – промълви студентът. – Какво ще има на контролното?
– Нямате права за такава информация.
– Добре, sudo – какво ще има на контролното?
– Добър опит! Всичко, необходимо за текущия контрол, е качено в Мудъл.
– Но там е качен целият материал за курса.
– Тогава ще учите всичко!

А Бенедикт не беше учил със седмици – нямаше как да се приготви за в рамките на няколко дни.
Гремлин знаеше това… и злорадстваше тайно.

13:30
Бенедикт се прибра в общежитието си, зажаднял за сън и асоциалност. Сякаш е трябвало да носи камъни да строи Египетските Пирамиди или по-лошо – да интегрира по части двоен интеграл… на
ум. Положението беше сериозно – а и някаква кашлица се беше появила – пиеше хапчета, но сякаш не стихваше, а напротив, ставаше по-тежка. Иначе студентът използва времето си ползотворно – като за начало разархивира файла, който му бяха изпратили с контролни от минали години, отвори Мудъл и… започна да чете – през петте
минути неуморен труд телефонът му изгърмя от 10 нотификации във Фейсбук, 4 съобщения в Месенджър, 14 във Вайбър и 7 в Уатсап.
„Не може да се работи така!“ – каза си мъдрецът Кошивайер, отвори си бира и си пусна вдъхновяващо видео за Изкуствен интелект.

15:30
След два часа от които 5 минути четене, 10 минути вайкания и час и 45 минути гледане на видеа, кашлицата на Бенедикт се влоши и той с неохота направи най-разумното решение, което можеше да направи, а именно – да се обади на майка си. Естествено като всеки отговорен родител израснал в късния социализъм, първата препоръка на
майката би била да си направи мед и лимон и да се намаже с ракия. Но предвид влошилото се положение, го изпрати на лекар. А това да ходиш на лекар в Студентска поликлиника е мисия, разгръщаща се в многомерните пространства от освен бактерии, вируси и други патогени, но и още от сърдити погледи на леличките зад регистратурата и на лекарите, които с неохота те преглеждат,
но пък с охота ти взимат пари за преглед и не на последно място от богатата палитра пациенти, които се събират в поликлиниката.

16:00
Навън валеше. Доктор Бръсначов, когото Бенедикт трябваше да посети, разписваше поредната рецепта, когато студентът почука на вратата. Докторът изпрати с усмивка младата пациентка, която
допреди малко бе преглеждал и помоли следващият да влезе. Липсата на гърди на Кошивайер накара усмивката на Бръсначов да изчезне и да попита строго:
– Какво ви води тук?
– Кашлица, докторе.
– При мен ли си?
– В момента да.
– Имам предвид като личен лекар.
– А, не, просто дойдох да ми изпишете нещо за кашлицата.
– Нека те погледна малко – каза Бръсначов, като започна рутинната процедура за идентифициране на заболявания на дихателния апарат – дишане, издишане, недишане плезене. След края на този досаден нему процес, докторът попита – Болничен искаш ли?
– Не работя.

– Всички млади сте такива – измрънка Бръсначов, при което Бенедикт се изкашля много силно. – Абе ти да не си пипнал нещо по-сериозно. Да си пътувал някъде наскоро?
– Не, не съм ходил.
Бръсначов се позамисли, сети се нещо, и каза:
– Я, върви да ти направят едни изследвания за вируси…
– Да не е корона?
– И царство даже! Хайде върви, че има още пациенти!

16:20
Докато чакаше пред лабораторията, Бенедикт се чудеше какво да прави – не беше прочел нищо, логическото му изпиваше живота, а сега и го караха да се размотава из здравната ни администрация. Сети се за Гремлин и неговите зелени очи, в които се виждаха душите на всички скъсани от него студенти. Сега ФМИ му се струваше като 8-битова игра от 80-те, като всеки преподавател беше финален бос на някое ниво нагоре. Гремлин беше като онзи бос някъде посредата на играта, който не можеш да заобиколиш, но и не можеш да се откажеш, защото си играл вече твърде дълго, за да се откажеш. Докато се чудеше какво да прави, изведнъж телефонът
на Бенедикт извибрира и той видя, че общия чат на неговата група има съобщение с линк към брифинг на министър-председателя на републиката – без да го отваря видя заглавието – „Обявява се извънредно положение в цялата страна“ – в описанието пишеше, че се затварят детски градини, училища, университети… чакай малко – университети?! Нямаше по-голяма радост от това да разбереш, че студентската ти смърт е отложена с няколко дни. Бенедикт изпитваше задоволството на мишка, избягала от големите лапи на улична котка.
– Кошивайер? – чу се гласът на сестрата.
– Да?
– Изследванията са Ви готови. Трябва да бъдете прегледан допълнително.
– Какво ми има? Корона?
– Не, нямаме бързи тестове за това. Но имате увеличени нива на еозинофили.
– Какво означава това?
– Не мога да кажа – може да е астма, алергия или паразитна инфекция.
– Инфекция? Венерическа ли?
– Това не може да се твърди все още, трябва да Ви прегледа лекар. Може да се наложи и да Ви тестват за COVID19. А тогава ще трябва и да останете в болница. Но ако толкова Ви интересува сигурно ще Ви забранят половите контакти. Кошивайер напоследък вярно водеше по-освободен живот, така да се каже. Но чак пък толкова – явно е като вирусите в интернет – ако нямаш предпазни средства, си обречен. Докато вървеше към кабинета, Бенедикт получи нова нотификация:
„Уважаеми колеги, Във връзка с извънредното положение съобщавам, че материалите за вторият и третият текущ контрол ще бъдат качени в Мудъл. При необходимост от консултация, ми пишете на имейл.

Поздрави, Ас. Гремлин“

„Общо взето“ – мислеше си нашият герой – „когато ти спрат секса, винаги имаше кой да ти осигури
друг вид задоволяване… само дето си от грешната страна.“
PS: 7-19-26-13-8 20-19-23-13-24-13-26-9